Когато в училище учехме разказа на Иван Вазов Дядо Йоцо

 

Когато в учебно заведение учехме описа на Иван Вазов „ Дядо Йоцо гледа “, ми ставаше доста мъчително за тоя дъртак. Хем да дочака България да се освободи и хем да не може да я види. Освободена и сдобила се с трен, който минава през дефилето. 
Век и половина по-късно разказът на Иван Вазов се обърна наобратно. Нашата България – свободна във всякакво отношение и устремена към сърцето на Европа, избива децата си и ни кара да ослепяваме от тъга и от сълзи. 
Такова красиво дете като Сияна рядко се вижда. И като си намерения човек, че тая блага душица повече няма да рисува, да тича и са се смее, да живее, ослепяването му е несъмнено. И прогледналият Дядо Йоцо да се върне, и той няма да види нищо друго, също така красиво ангелче, което пътува към небето. 
Как са се разщъкали единствено пустите му чиновници на организации и министерства! Как поставят и махат знаци, по какъв начин хвърлят с едни лопати пясък от камиони, по какъв начин се вият и оправдават, по какъв начин прокурорстват и полицействат и по какъв начин се изхлузват по допирателната. 

Гледам бащата на Сияна и мисля за него като за изгаряща свещ. Като за изгаряща свещ, която би трябвало да възпламени фитила, а фитилът би трябвало да взриви барута, а барутът да взриви безвремието и преялата до повръщане политическа ламя. 
Предчувствах, а съм сигурен, че и мнозина други са предчувствали и са усещали, че колкото повече се вършим на ударени, че колкото повече замитаме под чергата обири, закононарушения, окраден асфалт, убийства, колкото повече се трансформираме в обраснал с буренаци кър, толкоз повече гърмежът ще бъде близко. 
Управляват ни цялостни отпадъци – карай да върви!
Никой не има вяра на полиция, на съд и прокуратура – карай да върви!
Изнасилват бабички и старци – карай да върви! 
Убит българин в Газа – правете се на ударени, наведете се и карай да върви!
Цените порастват и ще ни откъснат главите – правете се на ударени!
В България не останаха българи – карай да върви!
В Румъния било еди по какъв начин си – правете се на ударени!
В Сърбия и в Турция ставали някакви работи – затваряйте си очите…
И всичко това се натрупа, натрупа, натрупа и тъй като е отпадък – кървясъл отпадък, най-после лумва. Огънят лумва и ще ни изпепели. 

Мисля, че е било в щата Пенсилвания, в който един миньорски град горял скрито подземен към петдесет години и най-после подземният огън погълнал самия град. Миньорите, като копали въглища, създали шахти на всички места и градът останал над шахтите. Запалила се една от шахтите, надошли пожарникари всевъзможни и угасили огъня. Угасили го, но на ужким. И огънят горял и горял под града, под дворовете и къщите на хората, горял под живота им, до момента в който един ден земята взела да пропада и да пуши. 
Кмет, който краде, копае тунели под селото и под България. 
Този, който прави пътища и краде от асфалта, копае дупки под пътищата и под България.
Този, който ни ръководи и е простак, копае дупки под страната. 
Този, който учи децата ни и не ги обича, копае дупки под страната.

Този, който лекува хората и гледа на тях като на портмонета, копае дупки под страната. 
Страшно доста дупки към този момент има под тази земя „ като една човешка длан “ и е нужна единствено една съчка кибрит.
Един ангел като Сияна и един татко като нейния, на който към този момент му е все едно на кое небе е. 
Бащата на Сияна сподели по малкия екран една нейна рисунка на дете с огромна разкривена уста – рисунка на уплашено и ужасено дете. Когато ангелите рисуват такива рисунки, значи времената са на завършек и работата е доста зле. 
А дали Дядо Йоцо стои още на скалата, свалил калпак, или реве със слепите си очи на края на някое заравяне, е въпрос за други трудове и друго време. 

Николай Милчев